Ролята на регистъра, регистранта и регистратора в процеса на управление, регистрация и поддръжка на домейн бяха обсъдени в дискусия на тема: „Домейните като собственост - права и отговорности". Тя бе организирана от IDG.BG, с подкрепата на СуперХостинг.БГ на 29-ти юни на адрес http://chat.idg.bg.

Регистър, регистратор, регистрант - права и задължения

Регистърът, като най-високто ниво, не комуникира директно с регистрантите. Той е задължен да гарантира работоспособност на услугата и домейна да е видим, доклкото това зависи от него. Регистратор е посредникът между регистъра и регистрантите. Регистрантът е собственикът на домейна, който има права и отговорности. Той е човекът, който е регистрирал дадено домейн име, а не „собственик на имот".  Правилата, определящи отношенията регистър-регистратор-регистрант са създадени и одобрени от ICCAN (организацията, която контролира регистрите), но за съжаление всяка от страните във веригата демонстрира неразбиране на тези правила. Това бе мнението на Любомир Русанов, управител в СуперХостинг.БГ. Не би следвало да има проблем с тях, ако те са формулирани в ясно и точно определени договорни отношения с компаниите, от които ще се закупуват домейн имената.

Къде е мястото на държавата в управлението на националния домейн

В България процедурата по издаване на .bg домейн от Патентно ведомство отнема на клиентите много време, за разлика от Европа, където процедурата по регистриране на домейн е много по-ясна и изисква конкретни документи, доказващи собствеността, бе мнението на Вера Пейкова, технически директор в Ей Би Си Дизайн енд Комюникейшън.  Интересно бе становището и на Светослав Димитров, партньор в Адвокатска кантора „Пенков, Марков и партньори", според когото не трябва да очакваме от държавата да бъде организацията, която разпределя и позволява ползването на домейни, а напротив, тя трябва да е тази, която да се опитва, присъствайки на световните срещи да защити разширенията, индивидуализиращи държавата. „В България нещата са доста сложни, не защото държавата не желае да ги контролира, а заради сложната процедура по регистрация. Искам да подчертая, че тя беше значително опростена последните две години и въпреки това е сложна. Това което трябва да искаме е не държавата да се намесва, а Регистър.БГ, отговарящ за националния домейн .bg, да облекчи процедурата за регистрация на домейни", добави г-н Димитров. От гледната точка на компания, предлагаща регистрация на домейни и уебхостинг, Любомир Русанов сподели „че прекалената намеса на държавата,  не е най-доброто решение. Тя трябва да има по-скоро консултативна и насочваща роля, отколкото генериране на стриктни правила".

Промяната на ситуацията в България при наличие на друг домейн от високо ниво - на кирилица

Домейн име на кирилица, може да се управлява от друга организация, различна от Регистър.БГ, която да има други правила, с друг модел или по-лесна процедура за регистрация и правила за арбитраж на домейните. В този смисъл нещата могат да се променят. Появата на домейн име на кирилица, според Методи Дреновски, управител в СуперХостинг.БГ, може да е положителна, но според Любомир Русанов, самото изписване на домейн на кирилица ще предизвика доста затруднения. Например IDN домейни на арабски и азиатски държави, които се изписват с йероглифи, в България трудно можем да изпишем със стандартна ОС. „Държавата проявява относителна активност за регистрация на IDN име, което е разбираемо, защото това е един ресурс, който тя има и трябва да използва". Участниците си пожелаха когато това се случи, процедурата по регистрацията на домейн на кирилица да бъде опростена и достъпна.

Правните аспекти между участниците в процеса по регистриране, поддържане, спиране или смяна на собственика на домейн

„Защитеният домейн" е в основата на тези правни отношения. Защитен домейн е съществуващо само  в България понятие. В Регистър.БГ много ясно са описани условията за създаването му - домейнът да бъде регистриран с реални контактни данни (вярното име на фирмата или на частното лице, адрес, телефон). Той е важен при процедурите за промяна на регистрацията на домейн и за прехвърляне на основание. В тази връзка бяха обсъдени процедурите за промяна на регистрация на домейн, които също са ясно описани в Регистър.БГ. 

В България споровете относно собствеността на домейна се решават от Арбитражна комисия, която се създава от регистратора, а споровете за другите домейни .com, .eu, се решават от независими арбитражни органи, заяви г-н Димитров. Такива арбитражни органи у нас са например арбитражните съдилища към НТПП, към Българската стопанска камара и т.н. Към тях могат да се създават т.нар."състави", които да разглеждат споровете с домейни. Защото когато се стигне до спор, той е правен.

„Ние сме минавали през няколко процедури, свързани с арбитриране и това, което обикновено се случва е изпращане на дълги писма, разменяне на обяснения и аргументи от наша страна като юристи и неразбиране. Липсва възможността за бързо разрешаване на този спор, представяйки доказателствата. В тази връзка правилата трябва да бъдат осъвременени и подробно уредени от Регистър.БГ - в момента няма подробни правила за това как се свиква комисията, как се избират членовете, какви са правилата при които те взимат решение, как се разглеждат доказателствата и кой ги представя, какви права имат хората и заинтересованите страни, какви задължения имат и т.н.",  допълни г-н Димитров

Защита на интелектуалната собственост при регистриране на домейн

В България тя е много по-добре защитена, отколкото в другите страни, особено когато става въпрос за зашита на домейн име. Интелектуалната собственост може да бъде нарушена в две посоки - нарушение на търговско наименование (някой да използва името на моето дружество, фирма и да регистрира такъв домейн) или нарушение спрямо търговската марка. „В първия случай законите в България са ясни - ако аз съм регистрирал дружеството по надлежния ред в Търговски регистър, очевидно е, че аз ще имам правата и ще мога да си защитя домейна, използвайки арбитражната процедура. Същото се отнася и за търговската марка, след като съм започнал процедурата в Търговския регистър, която е дълга и сложна не само в България, но навсякъде по света, аз имам приоритет пред всички останали хора и по същия начин бих могъл да си защитя търговската марка и да претендирам за нея. Изводът е че интелектуалната собственост в България при регистрация на домейни е защитена. Хората с нарушени права могат да ги търсят по досега съществуващия ред на общите условия на Регистър.БГ и по общия гражданско-правен ред, т.е.да заведат дело, с възможността да се намеси и Комисията за защита на конкуренцията. В България има създадени достатъчно възможности за защита на интелектуалната собственост.", поясни г-н Димитров.

Ролята на Патентното ведомство, което издава документ за притежание на търговска марка, като задължителен атрибут за регистриране в .bg.

Патентно ведомство е държавен орган, който отговаря за регистрацията и защитата на търговските марки на територията на Република България. Като част от правомощията му са да регистрира марки и на територията на ЕС, както и да администрира заявки за световни търговски марки. Процедурата  протича по следния начин: първоначално се подава заявка с необходимите документи. На този етап лицето няма права върху търговска марка, но има приоритет. Т.е. всеки един, подал искане за притежание на същата търговска марка след него, се налага да изчака приключването на първата процедура и едва тогава, ако тя е отрицателна, процедурата на второто лице ще започне.

След приключване на процедурата, т.е. издаване на крайния сертификат за права върху търговска марка, е необходимо той да се представи в Регистър.БГ, за да се потвърди регистрация на домейна.

Чуждата практика в правните отношения между страните, участващи в регистрирането и ползването на домейни

На първо място е наложително наличието на лични данни, защото регистъра на домейна .eu - EurID, не издава документ за собственост на даден регистрант. Единственият начин да се удостовери, че притежавате дадено име на домейн са данните в базата WHO IS. Регистъра поддържа тази база актуална (ако се отнася за организация или фирма са достъпни всички данни за нея, а ако става въпрос за частно лице се появява единствено е-mail адрес). „Тези данни са достъпни на нашата страница и всеки има възможност да ги отвори,  като въведе уникален код.  В противен случай данни като факс, телефон, имейл адрес, се появяват като картинка. Всеки регистрант, притежател на дадена регистрация, е длъжен да следи тези данни, като по този начин защитава своя домейн. EurID следи данните да са точни и ясни, което е важно за евентуални бъдещи спорове за притежание на даден домейн. Относно възникнали спорове за притежанието на домейн, регистърът препоръчва извънсъдебно решаване на спорове. А ако това не може да се случи, Чешки Арбитражен Съд, намиращ се в Прага, Чехия, се заема с това. Причинaта, поради която тази арбитражна структура e избрана, е възможността споровете да се разрешават по-бързо - ако една процедура е без усложнения, тя може да приключи за 4 месеца и  всичко се извършва онлайн и на езика, на който желаете. Тази институция единствена предлага услугите си на всички официални езици в Европейския съюз.", поясни Весела Кръстева, мениджър сътрудничество за България EURid, Европейският регистър на домейн .eu. 

Дискусията засегна много важни въпроси, свързани с информираността на участниците във веригата регистър-регистратор-регистрант за правата им оносно собствеността и ползването на домейна. При регистрацията на домейна трябва да е сигурно, че той е защитен максимално и правото на ползването му принадлежи на който трябва.  „Обществената активност по тези теми може би ще доведе до изясняване на всички проблеми. Нека всички да бъдем активни, за да получим по-добра защита на правата си", заключи г-н Димитров.